ПЕТ РАЗЛИЧНИ НАЧИНА НА МИСЛЕНЕ*


Комплексизъм

Той все пак е твърде комплициран. Не отхвърля изцяло възможността, че наистина има обективни причини зад проблемните поведенчески шаблони, но те са твърде много и твърде комплексни. Изискват много труд и обяснения. Така или иначе, едно просто обяснение би било заблуждаващо, едностранчиво или субективно. Информацията винаги е твърде малко. Невъзможно е да се правят заключения и при най-добра воля те си остават субективни тълкувания на действителността.

Пример:
Учител /У/ и училищен психолог- комплексисист /П/
У -Защо детето не се старае в училище? Проблеми в семейството ли има?
П -Сигурно зависи от семейните отношения, но това не ни казва много. Аз мисля, че тук се намесва неговата личност, пък и отношенията в училище.
У -Мислиш ли че ние в училището грешим по някакъв начин?
П -Е, не бих казал, че грешката е там, но може да има и нещо друго - вашето училище и това момче да не си подхождате.
У-Защо да са несъвместими?
П -Това е много сложен въпрос. Виж, аз не вярвам, че само фамилията има значение при такива смущения, но в края на краищата не бива да се забравя, че и обществото като цяло има участието при възникване на лошо приспособяване у децата.

В този пример се вижда как все по-голямото въвличане на нови и нови фактори прави невъзможно да се вплетат различните, понякога противоречиви идеи в една свързана цялост. Така един историк, който се опитва да обясни защо араби и евреи се бият, не ще предположи, че няма обективни причини за тази война. Той ще събира исторически данни и още повече ще усложни задачата си. Историкът може да предпочете да изложи какво мисли по въпроса в серия от лекции и беседи, но винаги ще се дразни, когато студентите му, по време на лекция вадят опростени умозаключения за причините на тази война, след като според него те са много комплицирани.

За терапевта е възможно да забележи, че единственият начин да се спаси е като изостави опитите си "да разбере" цялата история и да избере субективно една фракция от масата обяснения, които протичат. Комплексисткият терапевт е склонен да стане еклектик - отворен е за всички вероятни обяснения и всички възможни начини да се подходи теоретично към различните видове проблемно поведение. (Проблем тук замества етикета: болен, ненормален, неадекватен, лош и др./б.пр./). Това е подкрепа за всеки терапевт, който иска да оцелее в едно професионално общество, заливано от схоластични диспути. Затова е мислимо, че еклектизма помага на терапевта да бъде гъвкав в избора на терапевтични стратегии.

От друга страна еклектизма може да създаде проблеми в клинични ситуации. Ако един терапевт може да избира между маса обяснения, всички обосновани на различни теоретични модели, тогава кои фактори управляват неговия избор на метод? Например, да вземем една жена, която търси помощ заради брачни проблеми. Следва ли терапевтът да препоръча една дългосрочна индивидуална терапия съгласно психоаналитичните обяснения или обогатяване на брака съгласно поведенческия подход, или фамилна терапия, или стратегическа индивидуална терапия по MRI? Едно възможно решение е терапевта да избере своя любим начин за обяснение на проблематичното поведение и да работи, изхождайки от това. Друг начин е да позволи или предостави на клиента, той да предложи кой тип мислене би трябвало да се употреби като основа на терапията (множествен избор /multiple choice/ - на клиента се предлагат различни обяснения и той избира това обяснение, което най-много му допада и може да му послужи да реши своите проблеми.

Акцидентализъм

Дж. Богдан предложи понятието, което изразява, че е невъзможно да се открият обективно причините за проблемно поведение, тъй като човешкото поведение се управлява най-вече от случая. В съгласие с MRI, Palo Alto CA, Богдан казва, че е достатъчно да се предположи, че проблемното поведение възниква случайно, но обясненията, които въвлечените личности предлагат могат да циментират и комплицират проблема.

Теоретичен пример:
Явлението "човешко поведение" е една мистична тъкан, където действия и реакции са непредсказуеми. Естеството на човешкото поведение не прилича на начина, по който се търкалят топки за билярд. По-скоро това е калейдоскоп, където променливи форми и шаблони се комбинират и създават безкрайни вариации от нови неочаквани форми и шаблони. Не е обичайно за западното мислене да допусне нещо да се управлява от случая. Съществува нещо като вродено съгласие, че това е обида за науката, чиято цел е да разкрие всички закони, обясняващи защо света изглежда по начина, по който е. Има и случайности: например многообразието на видовете - нови видове възникват като резултат на случайни мутации при групиране на гени.

Практически пример:
Дискусия между баща /Б/ и терапевт /Т/, чието мислене се управлява от акциденталистки идеи.
Б -Защо едно от децата ни стана психотично?
Т -Никой не би могъл да успее да каже някога защо.
Б -Какво? Ние няма да можем да разберем истината ли?
Т -Не, това е чисто и просто невъзможно да се узнае.
Б -Но трябва да има поне някакви теории, нали?
Т -Естествено, но никоя от тях не може да каже защо сина ви е станал психотичен.
Б -Защо де не може?
Т -Тъй като в края на краищата това се дължи на лош късмет. Едно съвпадение и толкоз.

Няма смисъл да се идентифицира причината или целта на едно проблемно поведение. Дори когато имаме общи теории за причините на проблемите, не е възможно да докараме коректното обяснение към един конкретен случай. Всеки случай е уникален и се развива в това направление, в което са го развили съвпадения и случайни фактори. Един акциденталист въобще не се интересува от причините. Според него търсенето на такива е безсмислено. Защо да се търсят логични причини на явления, които се управляват от нелогични съвпадения?

Клинично, тези мисли ни водят към ориентираната към излекуване терапия. Терапевтът смята, че целта на терапията е чисто и просто да помогне на клиента да намери някакво решение на своя проблем. Решението не идва от "дълбинно разбиране" на проблема, а по-скоро или направо от случайно прилагане на разни методи за улесняване на промяната.

Прагматизъм

Ако помага, значи е истина. Според една основна идея представата за стойността на всяко убеждение, идея или теория се решава от това дали те съдържат някаква полза. Така например, теорията от 16 век, че психозите се създават от демони е истина ако тя помага или е полезна, а неистина ако не довежда до резултат. Терапевтът не се интересува от това как да се осведоми дали едно обяснение е истинно или фалшиво в най-употребявания смисъл, т.е. дали съответства на фактите. Стойността на обясненията за него лежи в тяхната възможност да помогнат на клиента да реши своите проблеми. Каквото и да бъде обяснението, въпросът трябва да бъде винаги "Каква е ползата да се вярва тъкмо на това?"

Пример:
Студент/С/ и прагматичен терапевт /Т/
С -Защо застана на страната на бащата срещу майката и дъщерята? Той все пак се е погаврил с дъщеря си.
Т -Аз намирам, че той е слабият партньор, който се нуждае от помощ.
С -Но той е злосторника в тази драма.
Т -До известна степен, да, но аз не вярвам, че ако се гледа по този начин ще помогнем. Предпочитам в тази фаза да го виждам като жертва.
С -Но ти обръщаш всичко наопаки, като че ли си затваряш очите за фактите.
Т -Може би, но аз вярвам, че това е начина, който помага, а не какво мислят хората.

Напълно допустимо е, че през изминалите много, много години са създадени редица понятия в психологията, които колкото и достоверно да звучат, никога не са били от някаква практическа полза. Например, теорията за завистта за пениса. Насъбрани са извънредно много "доказателства", че подобна теория лежи зад проблемите на много пациенти, които са разказвали, че нещата действително са били така. Но никой никога не е могъл да покаже, че това обяснение е помогнало на някого. Има и други подобни по-нови идеи, не само безполезни, но направо вредни.

Терапевтът-прагматик не само е критичен към потенциално вредни обяснения, но също така желае да експериментира с всички възможни обяснения, които биха помогнали на проблемното поведение и се оказват по-добри от по-раншни такива. Той не се спира пред мисълта дали едно обяснение е достоверно. То може да бъде неочаквано, весело, нелогично или ирационално, стига да може да допринесе за решението на проблема.

Пример: клиент /К/, терапевт /Т/
К -Защо мъжа ми иска да ме изостави?
Т -Той може да не е успял да устои на твоя стремеж към самостоятелност.
К -Наистина ли вярваш в това?
Т -Не, но ти би трябвало да вярваш на това. То не само ще ти помогне да преодолееш болката, но освен това може да ти помогне да станеш още по-самостоятелна.

Циркулярност

Всичко е свързано с нещо друго. Циркулярността е основно понятие в кибернетиката (клон на науката, който изучава потока на информация и самоуправлението в комплексни системи). И във фамилната терапия се употребява подобна терминология, за да се опише как всичко зависи от всички. Невъзможно е по силата на циркулярността обективно да се разбере как причинно-следствените стрелки ще се начертаят при следните ситуации:

Дали травматичното детство, което един клиент съобщава, го довежда до проблемно поведение или проблемите на клиента го карат да си спомни за травматичното детство. Дали покровителственото поведение на майката е причина детето да е психотично или психотичното поведение на детето е причина майката да се държи покровителствено. Дали терапевта се дразни от това, че семейството оказва съпротива или съпротивата се получава поради това, че терапевта е раздразнен. И така, ние можем да видим един психолог, който чете лекция за причините на криминалното поведение. Той чертае стрелки и квадратчета на черната дъска. След малко цялата дъска е изпълнена със символи. Крайният анализ на квадратчетата, които описват по-раншни преживявания, влиянието на околната среда, психодинамиката на индивида, кръвни проби, културални оценки, себеопазване, криминологична идеология и т.н.

Крайният извод е, че всичко е зависимо от всичко или всичко повлиява на всичко. Дори самата лекция може да се възприеме като последица на престъпността и същевременно като една от причините за престъпността. Всичко е едновременно и взаимозависимо.

Пример:
Диалог между бизнесмен /Б/ и фамилен лекар /Л/.
Б -Мисля, че астмата ми има психологични причини.
Л -Как така?
Б -Зависи от неосъзнат страх.
Л -Не мислиш ли, че страха ти зависи от отношенията с жена ти?
Б -О, да, сигурен съм.
Л -Не мислиш ли също, че отношението ти към жена ти се обуславя отношението ти към децата?
Б -Това го знам добре. Когато си играя повече с тях, тя веднага става по-любезна.
Л -Не мислиш ли, че играта ти с децата зависи от това как ти е вървяло в работата?
Б -Явно, че да. Но как можеш да знаеш всичко това?
Л -Само налучквания. А как се повлиява работата ти от астмата?
Б -Винаги се забатачва, когато получа астма. След като си помисля, че тя е психологична.
Л -И как си науми, че е психологично обусловена?
Б -Аз добре си спомням, че ти писа за това в някакъв вестник.

Бизнесменът е върнат с въпроси към това, което лекаря иска да потвърди. Когато терапевтът гледа на проблемното поведение откъм циркулярността, той прави невъзможно да се посочи кое, какво причинява. За да може да обясни, той е принуден да избере едно натъртване, да реши какво причинява нещо друго или каква е целта на нещо друго. От горния пример се вижда колко лесно терапевтът може да направи натъртвания за това, в което сам мисли и вярва. Можем да си представим, че той винаги ще получава потвърждение на своите гениални идеи, но едва ли пациентите му ще вървят напред по този начин. Какви са положителните възможности на циркулярността?

1. Положителното е, че обясненията могат да се изместят от една към друга причина. Така например, причините на проблемното поведение се изместват към тяхната цел или функция - т.нар. функционална или телеологична психология.

2. Тъй като терапевтът може да се държи по такъв начин, че да предизвиква внимание към едно нещо и да отклонява вниманието от друго, то тогава той може да използва разговора преднамерено. Клиентът прави нещо по определен начин, за да постигне известен резултат и терапевта го направлява чрез въпроси.

3. Терапевтът се включва и в системата на обяснението. При традиционното виждане, където клиентите са такива, каквито са, терапевтът се напъва да получи едно обективно или субективно обяснение, докато тук терапевтът сам участва в изграждането на едно ново обяснение, което може да бъде полезно.

Според циркулярността, терапевтът е не само наблюдател, но и участник в системата на клиента, независимо от това, че той често се мъчи да бъде неутрален. Участници са и други, неприсъстващи индивиди. Всеки терапевт може да включи модератори, помощници и др. или самия себе си и това често става спонтанно. Тук са основите и на т.нар. мрежеста терапия, която използва всички важни личности в социалната мрежа на клиента, за определена цел. Това също е една интересна възможност - да се използва цялостната социална мрежа. Когато терапевтът прилага циркулярността или циркулярната каузалност с предпочитания, то включването на други хора в терапията е не само въпрос на избор, а и един интегриран дял на всички обяснения в терапевтичния процес.

Конструктивизъм

Нашата действителност се фабрикува в нашите мисли. Светът, който ние схващаме като такъв, се създава от нашите умствени органи и така да се каже от нашата душа. С други думи човек създава само една карта на територията. Картата е продукт на мисловните процеси на наблюдателя и тя всъщност говори повече за наблюдателя, отколкото за обкръжаващия го свят. Това е директна последица на склонността на наблюдателя, гледайки назад да доказва правилността на своята карта и да я сравнява с предишни "конструкции", докато тълкува своите наблюдения като доказателство за правилността на тази карта.


Изводът от това е, че не е възможно да се открият, каквито и да е обективни причини, тъй като е невъзможно за наблюдателя да наблюдава, опише и отразява действителността без своето влияние.

Основна задача на картата е да изгради "модел" или "конструкт" за действителността, който повече или по-малко пасва на взаимоотношенията с околните. Това именно е конструктивизма. Добре е тогава да се припомни, че нито клиентът, нито терапевтът могат да избегнат, да изграждат конструктивни модели. В терапевтичния процес става една взаимна верификация на картите и съответното им преработване. Създава се една така да се каже нова карта, която например Пол Вацлавик нарича "Като че ли действителност".

(Искам да напомня за огромния прогрес на човечеството откакто имаме писменост. Най-напред се създаде карта на идеята да летим във въздуха, после тази карта се изпробва и коригира. В началото Дедал, Икар и други са се провалили, но сега имаме вече съвършени летателни апарати. Първо беше идеята, а после дойде действителността. Всички неща се създават по подобен начин - най-напред се ражда конструкт в главата на създателя, независимо колко е примитивен и погрешен и след това се прилага на практика. /б.пр./)

Пример:
Терапевт /Т/, който непрекъснато се опитва да обърква конструкциите на клиента /К/.
К -Аз винаги съм, постоянно депресиран.
Т -Как си въобрази, че си винаги депресиран?
К -Аз знам, че съм?
Т -Как така?
К -Всички казват така.
К -Е, след като аз постоянно се оплаквам.
Т -Как се получи така, че те да си въобразяват това?
Т -Кое те кара да мислиш, че ти постоянно се оплакваш?
К -Винаги казвам - "Аз никога не смогвам с нищо." или "За нищо не ме бива."
Т -Хората тълкуват това като оплаквания, но ако не е така, какво друго трябва да е това? /нормализиране - процес, в който терапевтът освобождава клиента от погрешни представи/.

От гледна точка на конструктивизма днес не само всички обяснения, но и всички наименования са фалшиви. Не съществува депресия, лошо самочувствие, абнормна комуникация, борба за власт и надмощие, мотивация, нужди, фамилни структури и пр. Това са неща, които са се появили в човешкия мозък. Тогава не може да се твърди, че един конструкт е по-истински от друг. Всички обяснения са карти на действителността, които са еднакво коректни или некоректни, еднакво верни или неверни. Обясненията са като измислици. Различни версии и конструкции на един свят, който може да се опише и чрез оприличаване.

За конструктивния терапевт, терапията в известен смисъл е обща работа с клиента, в която заедно да изградят карта, която ще направи актуалното оплакване разбираемо. Целта на терапията е да се търси карта, която да насърчи клиента да излекува оплакването си. Няма един истински начин да се направи света разбираем, т.е. клиента може да разбира един феномен по начин, еднакво коректен като обяснението, което се предлага от други професионални помощници. Един терапевт-конструктивист не би трябвало да предлага алтернативни карти на своя клиент, освен ако няма сериозен повод да приеме, че тези алтернативни обяснения не са пречка за разрешаване на проблема. Възможно за конструктивния терапевт е да ангажира клиента в процес, който води до преустройване на действителността, конструирана в съзнанието на клиента. Първата стъпка може да бъде оплакването да се схваща като нещо позитивно и желано, вместо негативно и нежелано.

Да се види света през очила, които преобразуват враговете в приятели. Това без съмнение е един елегантен начин да се реши проблема. Ако това е невъзможно, с клиента може да се дискутират начини, които да се видят като алтернативни на непремислени до момента решения.
* * *

Общото за комплицираната, акцидентиалистката, прагматичната, циркулярната и конструктивната психология е, че идеята да се направи едно обяснение обективно и истинно се изоставя. Терапията би трябвало да навлиза в релативистичния свят по различен начин.

1. Комплексистът е гъвкав в употребата на различните начини на мислене.
2. Акциденталистът е ориентиран към процеса на излекуване.
3. Прагматикът иска да пробва всичко потенциално функциониращо и алтернативно, което помага.
4. Циркуляристът търси да намери функции и взаимодействия при клиента.
5. Конструктивистът - да навлезе във взаимна игра с клиента, където всичко се създава отново. Идеите, които не са довели до решение на проблема се изоставят и се създава една нова идея, която може да изведе клиента от неговия проблемен свят.



---
* Материалът е от книгата на Бен Фурман и Тапани Ахола - "Джебчията в лагера на нудистите".


Обратно